Бягството от свободата

Някак дълбоко в мен вирее мисълта, че да бъдеш свободен, е най-висшата ценност, която един човек може да има. И нямам предвид само свободата да изразяваш мнение, икономическата свобода да можеш да си позволиш почти всичко или пък свободата да живееш където искаш.

Свободата е преди всичко онова движение на мисълта и волята, с което правиш своя избор. И правиш не просто избор, а поемаш отговорност за последиците от избора. Целенасочено вървиш към целта и независимо от всичко отстояваш правото си на свобода, т.е. избор.

Да бъдеш свободен не е толкова лесно. Привидно всички сме свободни. И също така неуловимо всеки бяга от свободата по един или друг начин. Защото да направиш избор е едно от най-трудните неща, с които човек може да се сблъска.

Избор на какво? Да имаш или да бъдеш? Да слушаш? Да обичаш? Да си човек?

Да направиш своя избор независимо от обстоятелствата, а подчинено на дадена цел, е далеч по-трудно отколкото просто да се пуснеш по течението. Блокирането на личността пред избора е признак на страх да застанеш пред себе си. Само привидно създаваш у себе си и у другите впечатление, че си направил избор да приемеш ситуацията, което си е чист конформизъм.

Изразът на свободен избор и действие е поведението да бъдеш отговорен. А човек в дълбоката си същност не желае да бъде отговорен, нито да поема последиците от евентуалните си грешки на избора. Всеки иска застраховка срещу грешки. Лесно е да сбъркаш. Ужасно трудно е да се изправиш пред себе си и да кажеш: „Сгреших.”

Ще контрирате, че примирението, т.е. отказът да направиш избор или изборът да не бъдеш свободен, пак е вид избор. Не. Това е адаптиране към обстоятелствата. Спазване на стереотипите и наложените норми. Да, именно ето това е …

…бягството от свободата.

Всеки беглец е безличен, без образ, без визия, без мнение. Защото всички бягащи гърбове ми изглеждат еднакви. И не ги мисля, защото знам, че след ден, седмица, месец, всички тези гърбове ще са се стопили някъде отвъд хоризонта и вече няма да ги има.

Изборът да не бягаш… те прави силен, приобщава те към света и дава сигурност. Изборът да не бягаш те прави човек. Единствено тогава можеш да бъдеш.

Бягството от свободата не е нищо друго освен страх да бъдеш.

Затова не бягай. Застани на място и направи своя избор.