Стихийни елементи

Въздух
Пътувам. Прозорецът, разбира се, е отворен. Обичам да усещам движението на пътуването. За мен въздухът е вятърът. Така го усещаш по-осезаемо. А вятърът са мислите. Опитвам да ги уловя, задържам ги за миг между върховете на пръстите. Зяпам в небето. Има облаци. Това са събраните ми мисли, скупчени на малки групички. Бели и сиви. Мисля си, че вятърът съм аз. Не, вятърът е моята стихия.



Огън
Студено е. Огънят топли. Но не можеш да го прегърнеш. Близостта му те привлича, но в същото време знаеш, че прекалената близост е опасна. Всички сме такива пеперуди. Пародията е, че огънят е вътре в човека. И ако не внимаваш, сам можеш да се изгориш.



Вода
Гмурвам се. В мига, в който водата те поеме, спират шумовете на околния свят. Отиваш в друга реалност – заглушена, мека, обгръщаща те, като нежна майчина ласка. Водата е спокойствие. Водата дава началото на живота, но може и да те убие.



Земя
Стъпвам. Не се люлее. Значи съм у дома. Продължавам да вървя. Има толкова чудеса по белия свят. Въпреки това не разбирам ритуала с целуването на пръстта. Вкусът й е ужасен. Но земята си остава сигурност.



Петият елемент
Някой твърдят, че това е духът. Или някакъв вид енергия, която протича и обединява останалите елементи. Други теории се опитват да докажат, че металите са петият елемент. Някой казват, че това била любовта.

Всъщност петият елемент е това, което те прави човек. И всеки трябва да открие своя пети елемент.