Сериализация на илюзиите

Навремето, когато бе още жива, баба ми имаше навика да измърморва, че надали ще доживее края на "Дързост и красота" и горко съжаляваше, че няма да разбере какво ще се случи накрая. Тъй се и случи. Защото това не е обикновен сериал от 24 части, а измислен разказ за живота на група хора, които продължават дълго и упорито да живеят в телевизора и да забавляват народа години наред.

И ако бе само това, щеше да е добре. Нискобюджетно сапунено сериалче се прави лесно. Събираш група хора в една-две къщи (т.е. студия) и снимаш до безкрайност разговорите и движението между двете къщи. Номерът е да наситиш историята с малко драма, малко объркване, малко очакване и надежда. Детето се загубва, после се търси в безкрайна поредица от серии, минава от слух на слух и следа до следа за неговото намиране, после се намира, тръгва по пътя за вкъщи, обаче се сблъсква с нови перипетии. Майката страда през цялото време неудържимо и точно когато детето е на прага на дома, я отвличат и започваме да я търсим нея. Междувременно зрителят е обикнал всички добри толкова много, че няма търпение да получава следващата и следваща порция драма всеки ден.

Сериалите ще просперират винаги, защото копират ежедневието на хората, прибавят щипка драма, която никой не иска да има в живота си, солят с перипетии, които всички си представят как ще преодолеят и ни оставят да живеем в илюзорния свят на телевизора, задоволявайки изконната нужда на телевизионния зрител да съпреживява чуждите чувства и истории.

Дълбоко в себе си всеки от нас е воайор. И сериалите задоволяват именно тази необходимост. Получава се нещо средно между постоянен Биг Брадър и Сървайвър, т.е. постоянно голямото око следи какво се случва на любимите герои докато оцеляват в сърдечните си трепети. Историите винаги са елементарни, няма нищо трудно за смилане и разбиране. Героинята винаги е бременна през цялото време от един, а когато дойде обратът на сценария изненадващо се оказва, че виновникът е друг. Сериалите са успешен заместител на кученцата на домакините. Успешно потвърждение на илюзията, че има приятелство, любов, вярност...

Дори и пораснал, зрителят има нужда от ежедневна приказка, че независимо от трудностите, доброто в крайна сметка ще победи. Чисто промиване на мозъка.

А телевизията и сериалите си остават забавачката за големите деца, каквито са всички в наивността си.

Кога ли ще надрастнем илюзиите?