Ред и хаос в тъмното

Много съм разхвърляна. До степен на хаос. Който е идвал у дома, знае, че нещата стоят на странни места. Е, ютията не е в хладилника, но се приближавам. Принципно редът ме ужасява. Когато вляза в подредена стая, се чувствам като в аптека. Стерилно и лишено от емоция. Ако нещо издава човека, то това е неговия хаос. Подреждането ми напомня за създаване на изкуствена фасада, зад която създателят на реда иска да се скрие.

По подобен начин процедирам и в офиса. Бюрото ми винаги е толкова разхвърляно, че в началото шефът ме гледаше с притеснение, граничещо с неприкрит ужас, че ще загубя скъпоценните документи. Контрастът между моето и неговото бюро е пълен, най-малкото защото са едно до друго. Неговото е с винаги стройно подредени купчинки от неща, с които трябва да се занимава. И по моето има купчинки, обаче небрежно приплъзващи се една към друга, понякога смесващи се, понякога дори падат, повлияни от неизбежната гравитация. Но хаосът винаги побеждава. За година успях да му гепна почти половината от бюрото и набутах подредеността му в останалия ъгъл. Едно на нула за мен. Не, за хаоса.

Когато ми е подредено, се ориентирам трудно. Може да изглежда алогично, обаче при идеално подредени неща, за да намеря нещо, трябва да ги разхвърлям. Обикновено отнема малко време. При хаотично нахвърляните вещи е далеч по-лесно. Отнема ми секунди да се ориентирам и намеря нужното.

Майка ми е човек на реда. И сигурно страда жестоко, че не е успяла да възпита това качество у мен. За сметка на това компенсира като всеки път, когато дойде у дома, въвежда пълен ред. От този, аптечният. Гардеробът става неузнаваем. След нейната намеса поне седмица изпадам в депресия, че нямам никакви дрехи, най-малкото защото не мога да ги намеря. Иначе гардеробът продължава да е в същия труден за затваряне вид. Но пък идея си нямам какво и къде има в него.

Шокът ми в кухнята е още по-пълен. Ето, сега от седмица си пия кафето без захар, защото не мога да я намеря. Ще кажете, че е по-лесно да си купя захар. Вярно, но пък трябва да се сетя по пътя за вкъщи, което обикновено е последната ми мисъл вечер. Захар ми трябва сутрин.

Благодарение на скапания ред си седях и на тъмно снощи. Изгоря ми крушката. Знам, че имам резервни. Обаче проблемът бе къде са. Потърсих на обичайните места, на които аз бих сложила, но нямаше. Явно някой им бе турил крачета и те странно се бяха преместили в нова обител. Открих ги чак тази сутрин и то случайно. Просто погледът ми попадна на тях и се сетих за старата приказка на баба ми, че когато дириш нещо, то обикновено е от "кьоравата страна".

Извод от хаотичните мисли за хаоса и стройно подредените изречения за реда? Хм...

1. Собственият хаос винаги е за предпочитане пред чуждия ред.
2. За да направиш нещо от един ред, трябва да се потрудиш доста за промяната му.
3. За сметка на това, от един хаос можеш да направиш всичко, може и нищо да не правиш.
4. А може просто да обявиш, че този хаос си е твоят ред.
5. А не е ли тъпо сега да си подреждам хаотичните мисли?