Сблъсъкът на световете

Всеки човек е отделна вселена. Вселена, чийто център е самия той. Системата е егоцентрична и именно затова всеки е завършен егоист. И в това всъщност изобщо не е толкова лошо, колкото може да звучи.

Всяка вселена има свой порядък и правила. Когато тези правила са съвместими с правилата и реда на сблъскалата се в нея вселена, обикновено се получава вариант на привличане. Понякога порядъците са толкова несъвместими, че вселените се отблъскват автоматично.

Има и вселени, които са като скрити черни дупки. Първоначално изглеждат възхитително лъскави и искрящи. Привличат те. Когато обаче се приближиш и слезеш от кораба на тази вселена, откриваш, че това, което си гледал от визьора на своя кораб, е било пълен мираж.

Обяснението за миражите варира от илюзия при пречупването на светлината до илюзорно възприятие на околния свят в зависимост от това какво иска да види в този момент човека. И в двата случая става въпрос за илюзия. А илюзиите - когато се разпаднат - си оставаш с пръстче в устата.

Всъщност основната цел на космоса като цяло е вселените да се движат, да се приближават и отдалечават една от друга, да се обединяват и разделят в изпълнение на "всичко тече", т.е. движи се.

При вселените законите на магнетизма рядко важат. Плюсът не се събира с минуса. Бялото остава далеч от черното. Законите на привличане между вселените са с неизброимо много променливи. За да останат две вселени привлечени, е необходимо и средата на сблъсъка да бъде благоприятна. Вселените остават привлечени при подходяща цветна температура, при добра посока на вятъра, при съответстващо тегло и размер. Но това не е най-важното. Вселените остават привлечени, когато се движат в обща посока в космоса. Когато емпатията между тях е правопропорционална на възприятията им за другия и света.

Когато две вселени се сблъскат... вариантите са няколко. В простия случай те може да се привлекат една към друга, може да се отблъснат или да останат неутрални една към друга. При по-сложните варианти привличането преминава в отблъскване или се редува с безразличие.

Всъщност универсално правило няма, но именно в непредвидимостта на сблъсъка между вселените е чарът на живота.

Най-важното е след сблъсъците да ставаш все по-цял и да продължаваш да се движиш в космоса.