Хората обичаме да класифицираме. Всичко и всеки. Причината? Ако успеем да подредим класифициран заобикалящия ни свят и среда, се чувстваме по-добре и ни изпълва усещането, че всичко подлежи на контрол и управление.
Една класификация винаги се прави в зависимост от предварително зададени параметри. Височина, дължина, тегло или някакви други характеристики, които сме въвели предварително. Когато тези характеристики са обективни - каквито неизменно са височината и дължината измервани в метри, няма никакъв проблем. Класификацията не подлежи на оспорване. Никой не може да каже, че метър и пет е повече от метър и десет.
Това обаче рядко е достатъчно. Ние обичаме да класифицираме не само нещата на добри и лоши. Човекът най-много се блазни да класифицира другите човеци. И тук настъпва драмата на класификацията. Защото параметрите, освен физическите характеристики, са условни и променливи зависими.
Пример? Добър и лош човек. Интелигентен и тъп. Красив и грозен. И прочее. Поставяме скалата за измерване. Нулевата позиция е самия класификатор. Приемаме, че той е средно нито добър, нито лош, средно интелигентно-тъп и средно красиво-грозен, т.е. нормален крокодил. Класификаторът поставя всички, които са над нулата, т.е. над неговите качества в горната част на скалата и всички останали под нея - стават по-малко хора от него.
Какъв е проблемът? В самооценката на класификатора. Защото той няма как да се постави където и да било обективно в скалата. Всеки приема сам себе си за отправна точка и център на своята вселена. Което е и правилно, и не е правилно. Всъщност класификацията на околните се проваля, защото въведените параметри са условни.
Ние обаче продължаваме да държим да има класификация. Класирани файловете се управляват по-лесно. Слагаме всичко в кутийки, правим отметки - добър, лош, тъп, красив, умен, успял, нахален, завеян...
А всъщност никой не иска да бъде подложен на тази класификация, която прави на всички останали. Затова - ако не искате да станете човеченце в нечия класифицирана кутийка, не слагайте и останалите хора в кутийки.
Толкова е просто. И толкова неизпълнимо.
четвъртък, 26 юли 2007 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар