Човекът е най-странното животно, което можете да срещнете по тези земи. Правени са всевъзможни опити да бъде изучен, проучен, обяснен... но успехът на всеки опит е толкова условен, колкото условни си остават и хората. Все пак човекът е човек, когато... не се губи по пътя.

събота, 2 юни 2007 г.

Колко е важно да си уважаваш* жената?

Първо, искам да се извиня на Андрейчо, че му влизам в ресора.

Заявление: жените трябва да се уважават* редовно.

Неуважението на жената води до изключително неприятни странични ефекти като кисело настроение, подуване на стомаха, проблеми с кожата, цъфтене на косата, схващане на мускулите и прочее. Да приемем, че здравословните неразположения не са болка за умиране, обаче киселото настроение, т.е. липсата на доволство у жената е направо фатално за развитието на обществото.

Защо? Недоволната жена, която е кисела, е като стопер на бизнеса. Защото като е кисела не може да взема правилни решения. Освен това подхожда нервно към всяка възникваща крайна ситуация. Нервността се изразява в крясъци и викове, а те – знаем – обикновено са най-лошите средства за разрешаване на конфликти. Т.е. направо си ги създават и задълбочават до неизмерими и непреодолими дълбини.

Като казах дълбини, жената трябва да се уважава дълбоко и във всеки удобен случай. Ако се дърпа, уморена е, няма желание, трябва да се дирят причините за това й настроение. Във всеки случай би било грешка, ако някой се опитва да я разбере. Не е въпроса в разбирането на жената, а в търсенето на причините. И тяхното отстраняване.

И в крайна сметка и с две думи – неуважената жена е жива напаст. Или я уважете бързо или й се махнете от главата.

А вие уважавате ли си жените?

* Семантика на „уважавам”:

В съда, съдията пита Айшето:
- Защо искаш да се развеждаш с Манго?
А Айшето отговаря:
- Ми гос`ин съдия, вече не ме уважава?
- ?! – съдията.
- Като се оженихме, ме уважаваше всяка вечер, понякога и повече от веднъж. А сега ме уважава само веднъж в седмицата.

Няма коментари: