Защото никой не воюва сам със себе си. Слушам статистиката тази сутрин. Миналата година по пътищата са загинали близо 450 души. Тази година до момента са близо 200. Ако се продължи със същия темп, до края на годината загиналите ще са над 800. Като се има предвид и че традиционно силният сезон на произшествията на пътя е лятото, бройката може и да е по-висока. За ранените, осакатените и почернените семейства няма да споменавам, защото тяхната бройка трудно се проследява.
Всъщност сред причините за трагичните катастрофи на първо място не е употребата на алкохол. Алкохолът идва едва на пето място сред причините. Това разбира се не е повод да обърнете две големи и да се метнете в колата. На първо място е несъобразената скорост и нереалната преценка за условията на пътя.
Проучване твърди, че виновници за агресивното поведение на пътя са компютърните игри от типа на Need For Speed или други реалистични рейсинги. Кога ще разберем, че играта е едно, а обстановката на пътя – съвсем друго. Всъщност се съмнявам, че всички пострадали здраво са висели на компютъра и са натискали педала по Монца. Както и не вярвам, че всички, които блъскат на Counter излизат на улицата и започват да отстрелват народа наред. Хубаво е да си вярваш, но не вярвай и на водачите пред и зад теб. Защото никога не знаеш кой какво ще направи. И малка доза предпазливост никога не е излишна.
Виновни са и пътниците, които не предупреждават водача, че кара опасно. Виновни сме всички, защото караме по правилата единствено докато вземем заветната книжка. А после всеки кара като за последен рейсинг, на живот и смърт. Спокойно мили хора. Там където отиват неразумните шофьори, обикновено няма опашка. И приемат без ред.
А най-лошото е, че вече новините за пътната обстановка започват с: „Няма загинали при катастрофите през денонощието”. Катастрофите – както обикновено – са в множествено число…
Дали да се радваме?
А, и не карайте така:
вторник, 20 март 2007 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар