Да посадиш дърво, да създадеш дом, да отгледаш дете

Или малко за смисъла на живота. Провокирано от Pepelopes

Заговорихме се за смисъла на живота. Снощи, заспивайки се замислих повече, обаче съня ме пребори. Не знам защо първата ми мисъл (след едни други, които няма да споделям), беше пак за това.

Вярвам, че всеки идва тук, за да изпълни някаква мисия/цел. Не е задължително да бъде нещо голямо и грандиозно. Моята мисия може да бъде да усмихвам хората, а нечия друга може да бъде да открие панацеята на всички времена. И все пак, всичко - дори най-дребното е мисия. Постигаш нещо.

Сетих се за тази поговорка "да посадиш дърво, да създадеш дом, да отгледаш дете". Не знам защо мисълта ми се завъртя натрапчиво около нея.

Да посадиш дърво е лесно. Обикновено - по един или друг повод - това всеки прави в някакъв момент. От моя страна, план изпълнен. Няколко пъти. С две праскови (без две череши), няколко борчета на един хълм, една джанка, една ябълка и три-четири сливи. Между другото - прасковите са в двора на баба ми и дават страхотен плод. Другите не съм ги наглеждала скоро.

Да отгледаш дете. Защото да отгледаш дете не означава просто да го направиш и поставиш в пространството като факт. Отглеждането на дете е дълъг и продължителен процес. Крайната цел е в някакъв миг детето - вече пораснало - да върви само по своя път и да е подготвено за разни изпитания. Или по-накратко - да възпиташ човек. Изпълнение на плана - в процес.

Да създадеш дом. Тук малко се затрудних. Дали да създадеш дом означава да построиш къща - буквално - или означава да създадеш пространство, което духовно да чувстваш дом. С топла и приятна атмосфера, със усещане за разбиране и помощ между членовете. И колко души правят един дом? Майка, татко и децата или собственика на дома като самостоятелна единица?

Всъщност много се затрудних. Моят дом е там, където живея и се чувствам добре. Но моят дом е бил и на други места. И не задължително в конфигурация с деца и семейство. Моят дом е и моята крепост. А моята крепост е в главата ми, по-скоро в сърцето.

Изпълнение на плана - неопределено, поради липса на ясни критерии...

Смисълът на живота... Така и не стигнах до никакъв конкретен извод. Мисля си, че животът е, за да бъде изживян. Не е маловажно какво правиш докато го живееш. Всъщност е изключително важно.

Иска ми се, един ден, далеч напред в бъдещето, когато остарея, не виждам добре, зъбите ми са станали изкуствени и бръчките прорязват лицето ми, да мога да кажа, че

съм постигнала всичко, каквото съм си искала и съм направила всичко, което съм искала.

И да ми остават още няколко дребни неща. За да не губя съвсем посоката.

Изпълнение на плана - пълен напред.

P.S. Тук се сетих за Костурица и "Животът е чудо". И ми хрумна, че всъщност живота е плетеница от любов, оптимизъм, вяра, неизбежни дилеми, мъки и абсурди. А смисълът е да надделяват положителните елементи. Да направиш някого щастлив и някой да те направи щастлив.

Да покажеш света в своите очи на някой друг. Да видиш света в нечии други очи. Следва нещо, което няма нищо общо с Костурица.