Ден след ден животът се търкаля. Търкаля се напред, разбира се. Още никой не е измислил начин да търкаля дните назад. Няма и да бъде измислен подобен начин. Назад могат да се търкалят само спомените.
Това, с което прекарваме по-голямата част от живота си, независимо от материално състояние, професия, семейно положение и каквито и да са други разлики между хората, са обувките. Понякога те са лъскави и официални, друг път са спортни, интересни, странни... Всякакви. Но обувките до голяма степен са символ на живота. И не защото ни съпътстват постоянно.
Всеки носи някакви и какви са те няма никакво значение. Често, в името на добрия външен вид, носим обувки, които далеч не са толкова комфортни, колкото изглеждат. Но пък са красиви и стилни. И обираме адмирациите на улицата и офиса.
Точно за неудобните, но красиви обувки ми е думата. Когато съм с тях неизбежно събирам погледите и вероятно завистта на улицата. Усмихвам се гордо и доволно. Защото са ме забелязали. Но всъщност никой не знае колко струва болката. Никой не знае къде убиват. Никой не знае колко кръв тече. А всъщност никой не знае, че аз по принцип съм си оттренирала горда и доволна усмивка. Или поне такова изражение.
Такива сме хората. Гледаме външната обвивка. И й се възхищаваме. Вярваме на красивия външен вид. На красивите думи. Вярваме в това, което искаме да повярваме, защото така е по-комфортно.
Няма как някой да знае какво всъщност се крие в хубавата ми глава, освен ако не го споделя. А аз често споделям само това, което някой иска да вярва. Защото истината обикновено боли. Истината често е грозна. Истината обикновено струва много - да бъде казана и да бъде приета. Истината не е за всеки. Само за малцина избрани, пред които мога да стоя без маска и без грим. Не грим в буквалния смисъл. Просто онзи воал, който скрива невидимото за очите.
И всъщност никой няма как да знае къде ме убиват обувките, нали?
Just a dream... Стана ми интересно, че dream хем е сън, хем мечта, хем илюзия. Ние дали пък не сънуваме мечти и нощем живеем в света на илюзиите?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар