Първата стъпка е винаги най-трудна и често е твърде важна. Особено заради посоката, в която ще поемеш.
Да се освободиш от илюзиите, да станеш себе си, да сътвориш и приемеш точно този свят, който желаеш. А първата стъпка е най-трудна – да решиш какво точно искаш. Направиш ли я - пред теб се откриват безбрежни хоризонти – и всичко става възможно. Трябва само да следваш желаното, стъпка по стъпка, с безкрайна упоритост. Ако вярваш, че всичко е възможно, защото зависи от теб; ако наистина искаш това, в което вярваш; ако си готов да го приемеш – то ще бъде твое!
А иначе би било хубаво някой да те води за ръка така:
Първата стъпка е да се научиш да виждаш нещата, каквито са в действителност. Да успяваш да проникваш зад външната им страна, да уловиш неустойчивата им и несъвършена природа. Тя представлява познавателния аспект на мъдростта. Правилният поглед не изисква задължително интелектуален капацитет, така както мъдростта не означава интелигентност. Докато не започнеш да гледаш непредубедено на света, не можеш да го разбереш. Да успееш да видиш като за първи път едно дърво, покрай което минаваш всеки ден и да съзреш цялата красота на съществуването му, означава да постигнеш тази свобода на възприятието.
Тогава вече първата стъпка не е най-трудната. Вероятно трудности няма, има само ограничения и стереотипи, които си налагаме сами.
Всъщност по пътя е най-трудно да стигнеш до себе си.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар