Има любов…
… която не спира пред нищо. Носиш я в сърцето си цял живот. Като нежен спомен, който те топли в самотните нощи. Често този спомен няма нищо общо с действителността. Но толкова си свикнал да се опираш на него, че си започнал да го идеализираш. Това е идеалната любов. Постоянният стремеж към другия. Желанието за докосване. За сплитане и сливане. Но в мъглата на сънните мечти.
Има любов…
… която е гневна и дива като амазонка. Изгаряща те като кладите на Инквизицията. Пълна с желание за завладяване и проникване. Да влезеш и ограбиш всичко, което може да получиш. Да оставиш дълбоки следи. Понякога кървави. Друг път ти потъваш в подобни следи и после дълго събираш парчетата от себе си. В опит да станеш и продължиш по пътя. За да влезеш в храма на нечия друга душа отново и да покажеш колко можеш да се поучаваш от допуснатите грешки.
Има любов…
… която никога няма да споделиш. Копнежна, нежна, тиха, кротка, мълчалива… Като обожанието пред любимия герой. Дори не смееш да помислиш, че може да стане истинска. Защото се прекланяш пред обекта на своята любов като пред Златен телец.
Има любов…
… заради която ще отидеш до края на света. И отвъд него. Заради която ще сключиш всяка сделка с Дявола и Бога. Ще заложиш себе си. Живота си. Всичко.
Има любов…
… която прогаря в душата ти кратери.
… която усмихва всяка частица.
… която измъчва мислите ти.
… която изпълва дните със смисъл.
… и която понякога убива любовта.
Има любов… там някъде, в теб, в мен, нея, него... всеки от нас.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Приказка за това кой как обича
Някой смята, че може да прави каквото си иска, понеже обича;
друг пък смята, че може да прави каквото си иска, понеже сам той е обичан;
трети мисли, че трябва добре да внимава, защото обича;
а четвърти – че трябва добре да внимава, защото сам той е обичан.
Има хора – обичат, а то на омраза прилича;
има други – чиято любов е едно безразличие;
има трети – при тях любовта се превръща на обич накрая;
и четвърти – уж любят, а обич какво е не знаят.
Любовта у едни е подплашено зайче – изгаря
в светла клопка пред двата насочени гибелно фара;
а у друг любовта – на ранена лъвица прилича
и се вдига да стъпче тъкмо този, когото обича.
Има обич-пилот, който хвърля барутни товари
над любимия град и оставя след нея пожари.
Има обич–радар – сочи пътя в мъгливата вечер.
Тя е верен другар и те води, макар отдалече.
Има кротка любов – с пълно виме тя в дните ни свети,
тя е бяла коза между своите гладни козлета.
Има сляпа любов – тя поглъща, каквото и падне
като жалка амеба, тя е винаги гладна и жадна.
И безумна любов – пеперуда над пламъка вечен,
има мъдра любов – зимен сън на проскубана мечка.
Някой себе си в другия търси- това го привлича.
Друг пък в себе си ще го постигне
и тъй ще обича....
Публикуване на коментар