Сезонът на депресиите? Я се усмихнете!

Ако се опитате да проверите кой е сезонът на депресиите в Гугъл, веднага ще се сблъскате с две противоположни мнения. За едните сезонът на депресиите е есента, а за другите - краят на зимата и началото на пролетта. Тук е моментът да дойдат Comfy и Evelin и да си кажат експертното мнение.

Аз пък ще приема, че сезонът на депресиите започва от есента и завършва с края на зимата.

Мислите, че това Вас не Ви касае? Помислете си пак. Сутрин се събуждате уморени и недоспали, правите кафе в тъмното в отчаян опит да намерите мъничко енергия, за да минете през банята, да скочите в дрехите и да излезете навън. Навън, където, ужас, е студено и влажно. Но пък трябва някак да стигнете до работа. Отивате в офиса и палите луминисцентното осветление. Ако нямате късмет, карате на него цял ден. Докато гледате схлупеното сиво небе. Работите си там нещо и ако пак нямате късмета да сте държавен служител и работното Ви време не свършва в 17:00, вероятно си тръгвате обратно към дома по тъмно. Пак в студа и влагата. Добирате се някак до кварталния магазин. Вземате мляко и хляб насред другите недоволни пазаруващи, вкиснатата от цял ден работа касиерка и влизате вкъщи-то, където пак палите осветлението. Пускате телевизора. Гледате серията тъпизми по новините. Вечеряте междувременно. И после заспивате. В работни дни цикълът се повтаря неизменно и почти без отклонения.

И в някакъв миг на третата седмица си казвате, че животът е ужасно скучен, сив, студен и безинтересен. Всъщност няма нищо фатално. Основната причина за изпадането в мрачно настроение е липсата на естествена слънчева светлина. Трудното събуждане сутрин е лесно обяснимо, защото биологичният ни часовник не е настроен да буди организма по тъмно. Студът и влагата допълнително влошават нещата, защото това не е естествения микроклимат на тялото. А пък като прибавим и естествената ни склонност да отразяваме емоциите на околните, нищо чудно, че всички се моткат по улиците с поглед на умрели риби.

Така. А сега се усмихнете. Всичко е окей. Трябва да се заредите с положителни емоции. Мислете си как идват едни чудесни празници. Коледа и Нова година, например. И не ходете да четете Красита как мрази Коледа, щото много я блъскали по магазините и всички се щурали като мухи без глави. Щурайте се и Вие. В празничното пазаруване има такова очарование. В грейналите от щастие лица на малчуганите, получили дългоочаквания подарък. Избягвайте да четете потъналите в мирова скръб мрачни лични дневници, освен ако не Ви друса нездравословно воайорство. И освен ако чуждата мъка не Ви кара да се усмихвате. Или да си казвате, че имало и по-зле. Защото ако сте от този тип хора, още по-лошо за Вас.

Заредете се с хубава музика, книги и филми. Идва страхотна кинопрограма, например. Гледайте Беоулф. И чакайте Златният компас. Страхотни приказки за доброто и злото. Ъф корс, доброто побеждава. Покрай Коледа винаги е така. Усмихвайте се. Обичайте се. Не, не ми ревете сега, че никой не Ви обичал. Винаги има поне трима души, които Ви обичат. В миговете, в които усещате как ноктите на депресията Ви дърпат надолу, се опитайте да изброите всички хора, за които Ви е грижа и които сте сигурни, че ги е грижа за Вас. Ако са повече от пръстите на едната Ви ръка, значи сте изключителен късметлия. И сте за завиждане.

Като казах завиждане, изгонете завистта от себе си. Както и злобата. И двете са изключително деградивни за доброто настроение.

Заразете другите с добро настроение. Усмихвайте се. Животът e толкова прекрасен.