Наръчник за нещастно влюбени

Случило ти се е онова чудо на живота, когато сърцето започва да тупти за някой друг. Събуждаш се с мисълта за този друг и заспиваш със същата мисъл, съзнанието ти рисува картина след картина върху обекта на чувствата. Светът се свива до един единствен човек и това човек става целия свят за теб. Кой каквото и да говори, гласчето вътре в теб крещи само и единствено едно име.

Поздравления. Congratulations дори. Влюбен си.

Не знам дали хората се влюбват едновременно един в друг. Според мен ако е да, то това се случва веднъж на милион. Обикновено първо се влюбва единия, чувствата му рефлектират в другия и пораждат любовта у него. Т.е. влюбването е нещо като огледало, колкото повече те обичам и се оглеждам в теб, толкова повече ти ме обичаш.

Е, някой огледала, в които се оглеждаме, са просто обикновени стъкла и нищо не става. Колкото и да се оглеждаш, в насрещната страна не възникват никакви чувства. Понякога тези стъкла директно ти се изсмиват в лицето и ти казват, че не харесват отражението си в теб. Т.е. взаимност на чувствата няма и няма да има.

Тогава се чува един особен звук. На камъче, прелетяло пространството и блъснало се в стъклената ти повърхност. В огледалото зейва малка дупчица, а около нея пространството леко се напуква, рисувайки паяжини. Звукът може да е леко пуууук, може да е тряяяяс. Огледалото може да остане цяло, но напукано или просто да се разсипе на хиляди малки парченца, дребни като сол.

В мига на световния потоп не ти остава нищо друго освен да се опиташ някак да се спасиш и да намериш своята сламка или сал, с които да преплуваш бурното море на чувствата и да достигнеш до тихия пристан на спокойствието. Колкото хора, толкова и начини и реакции.

По-тихите личности, т.е. интровертните, се затварят в себе си, захлупват всичко, задушават го бавно и постепенно докато убият зародилите се чувства. Екстровертните личности дават израз на мъката си. Има и някой особено екстровертни, които занимават с мъката си целия свят.

Какво да правите? Екстровертният вариант е по-добрият. Променете посоката на чувствата. Хвърлете се в работа. Отдайте се на бясно спортуване. Направете си супа от моркови. После може да я ядете, а може и да не я. В миг като този, може да откриете у себе си неподозирани творчески заложби. Нещастното сърце е склонно да се изразява в разни лирически стъпки. В поезията е пълно с примери за несподелени чувства и страсти. Защото единствено горестта и нещастието дават онзи плам на стиха, от които можеш да настръхнеш. Защото когато е щастливо, сърцето притихнало мълчи, а строфи само в мъката реди. После пак изпий чаша вино. Или ирландско кафе. Няма значение. Важното е да има малко алкохол, който да смени едното опиянение с друго.

За колко време ще ти мине? Не се знае точно. Има хора, на които им харесва да се отдават на тъмния спектър на чувствата. Но не съм чула някой да е бил нещастно влюбен с години. Затова със сигурност минава. Ако минава бавно, просто увеличи количеството на супата, виното или работата.

Звуча ти жестоко? Не, просто днес съм реалист. Пък и любовта понякога е жестока работа. И да, била съм нещастно влюбена. И отхвърлена. И тъжна. Напукана. Счупена.

Но пък днес съм цяла. Което е доказателство, че всичко минава.