Човекът е най-странното животно, което можете да срещнете по тези земи. Правени са всевъзможни опити да бъде изучен, проучен, обяснен... но успехът на всеки опит е толкова условен, колкото условни си остават и хората. Все пак човекът е човек, когато... не се губи по пътя.

неделя, 21 октомври 2007 г.

Ах, тези мъже!

А може би трябваше да бъде "Пфу, тези мъже!"

Не, не мразя мъжете. Харесвам ги. Обаче… има нещо сбъркано в мъжката природа. А казват, че мъжете били логични, разумни и подредени.

Да, друг път.

Мъжката логика по правило е линейна и рационална. Две плюс две трябва да прави четири, нали така? Да, така е, освен в случаите когато две плюс две е пет, защото имаме едно наум (това е мъжка мисъл).

Болшинството от мъжете не осъзнават чувствата си изобщо. Обикновено регистрират, че са имали „някакви” (цитат) едва тогава, когато обектът на чувствата изчезне зад хоризонта.

Познавам изключения от последното, но те пък имат други недостатъци. „Любимият” ми недостатък е когато един мъж признава чувствата си към дадена жена и в същото време изтъква сто и един довода тези чувства да не се развиват поради ограничителни обстоятелства в живота, характера и не знам още какво си в неговата особа.

Отношенията между мъжете и жените са преминаване през врата. Тази врата може да е входа за рая, може да е дупката към ада…

Случай едно. Когато вратата е широко отворена, влезте. Явно са Ви поканили. Но ако нямате намерение са оставате след влизането, благодарете за поканата и си тръгнете. Защото ако влезете, завъртите се за малко и после тръгнете небрежно без да обяснявате, на жените им е кофти. Никой не обича да се чувства използван. И не забравяйте, че всичко се връща. Защото някой ден ще отворите вратата по същия начин и по същия начин ще останете с пръст в… устата, да речем.

Случай две. Вратата е отворена. Чудиш се дали да влезеш. Да, знам, неизвестното винаги плаши. Но ако стоиш прекалено дълго пред една врата и се колебаеш рискуваш внезапно вятърът да я затвори. Ако се чудиш защо, веднага ще кажа: на любовния фронт обикновено течението е много голямо.

Случай три. Вратата е затворена. На всеки език „не” означава само и единствено „не”, но има случаи, в които явно в мъжкия мозък женското „не” звучи като „може би”. Няма такова нещо, господа. Не означава само и единствено не. Ако са Ви затворили вратата, не стойте като бито куче отпред. Тя няма да се отвори отново.

В заключение едно цитатче: „Когато вратата на щастието се затвори, се отваря друга, но често гледаме много дълго към затворената врата, че не виждаме другата, отворена за нас.”



Търсете своята врата.

Няма коментари: