Мусака по блогърски

Днес, като един чуден слънчев неделен ден, макар и бая мразовит, реших да се отдам на кулинарни занимания.

Може да не знаете, но ще си призная, че обичам да готвя. Освен това - което не е маловажно - мога. Кулинарните ми шедьоври обикновено завършват на ** а ла Петя ака Лемънпай. Ако не вярвайте, питайте Мон. Ако и на него не му вярвате, ми е все едно, защото не смятам да се доказвам групово. Във всеки случай смъртни случаи до момента няма.

Идеята за неделния ден бе мусака. Сутрешният, т.е. обедният преглед на запасите установи, че явно не съм пазарувала от 2 седмици нищо различно от кафе, мляко и цигари, затова направих бърз набег в района за нужните продукти.

За който не знае, пояснявам, че мусаката иска картофки, лук, кайма, яйца и кисело мляко. Обожавам заливката на мусаката и всъщност понякога мисля, че само затова я ям. След съответните приготовления, метнах мусаката да се пече във фурната и реших да хвърля едно око на компютъра, защото стоеше свит в ъгъла и гледаше нещастно. Кюто примигваше весело и закачливо. На скайпа ми светеше червено знаменце. Пък и трябваше да видя кой какво къде е коментирал и изписал тук.

Не знам защо като се лепна на компютъра, губя представа за времето. Музиката е виновна. Слушкам си разни весели и закачливи нещица и времето просто отлита.

В един миг до мен долетя мирис на нещо изгоряло.

Shit! Сещате ли се какво стана?

В момента мусаката става само за пост.

А аз ще ям сандвичи.