Жестокостта на малките деца

Децата, по природа, знаем, че са добри. И докато не започнат да растат и да попиват от лошотията на околния свят, те остават добри. Не говоря за хилядите пакости, които са в състояние да натворят. Имам предвид онази вътрешна доброта, която не познава разликата между добро и лошо. Разликата между добро и лошо е именно въпрос на израстване и осъзнаване на заобикалящия свят и мястото на детето вътре в него. По пътя на това осъзнаване водеща и насочваща е ролята на родителите и средата.

Смешно е, но излиза, че осъзнаваш заобикалящата среда в зависимост от самата среда. Вече пораснали, искаме да моделираме своята среда след като тя вече ни е моделирала, т.е. направила това, което сме.

Детето е хомо луденс, т.е. играещият човек, който опознава света чрез ролеви игри. В тези игри се изпитват различни ситуации. Или ситуациите изпитват детето за реакция. Или детето изпитва околните за техните реакции в различните създадени от него или от други ситуации. Въз основа на резултатите от изпитванията, т.е. реакциите на околните, то си съставя база за сравнение кое е добро и лошо. Незнаейки разликата между добро и лошо, едно дете може да е болезнено жестоко.

То наранява без да знае последиците от нараняването, защото никога не е било наранявано. Нараняването в умерени количества, стъпка по стъпка, е това, което изгражда и калява психиката. Затова децата се въвеждат постепенно в света на големите. И постепенно научават за болката, страданието и мъката. И не, нямам предвид физическо нараняване. Имам предвид онези малки разочарования, които ни учат, че не всичко, което лети, се яде. И че морето не е до колене. И други такива образни изрази, искащи да покажат как и защо трябва да се трансформираме от ходо луденс в хомо сапиенс, т.е. разумният човек.

С ролевата игра се трупа опит, а след това въз основа на натрупания опит можеш да изведеш предварително заключение без да ти се налага всеки път да влизаш в нова и нова, подобна на предходната ролева игра. Защото резултатите от сходни ситуации често са сходни. От жестокостта боли, добротата създава нова доброта. Връзката обикновено е правопорционална и почти няма изключения.

И когато всеки казва, че иска да запази детето в себе си, предполагам има предвид, че иска да запази онази хвърчаща радост от балоните. Никой не иска да се учи отново да върви, да не достига ключа за осветлението, да е малък, безпомощен и зависим от големите.

Спокойно, веднъж станал възрастен, никой не се е върнал обратно в света на децата.

Пазете детето, но не си правете експерименти с нови и нови ролеви игри. Разликата между добро и лошо трябва да се е изградила максимум до 15-тата година. От там нататък говорим за чиста жестокост. А казват, че всичко се връща. И ако мога да използвам един детски лаф – колкото по-късно, толкова по-мръсно.

Ето затова е важно да бъдеш добро дете.