Обяснение в понеделник

Понеже получих над 150 питания защо днес не съм писала пост, искам да заявя следното: днес не писах пост, защото не ми се пишеше. Или защото нямах време. Или защото имах някаква друга работа.

Днес не писах също и заради това, че нямах никакви идеи, когато сутринта се сетих, че трябва да пиша пост. Също така, телевизорът ми е повреден, а той понякога играе ролята на моя муза. Или муха, не знам точно. Друг път дъщеря ми изтърси някой лаф и от това се получава пост. Но и тя сега не е тук. Така че днес пост няма. Освен този. Ако това минава за пост, значи и днес имам пост. И съм напред с един пост.

Ако не четете този пост, значи не съм писала пост и защото сутринта беше много студено, трябваше да съм по-дебело облечена и трябваше се връщам за дреха и щях да загубя време. После докато съм на работа ми е трудно да се занимавам с постове.

Освен това, не съм длъжна да пиша всеки ден постове. Или съм длъжна? Понякога се обърквам. Понякога ми иде да си изтрия всички постове и да се разкарам от това място. Разбира се, после се отказвам. Защото Ви обичам. И май и Вие ме обичате. Дали?

Искам да кажа, че когато пиша, пиша. Това е. Не знам вие какво очаквате от мен, но аз не съм машина, бълваща всеки ден пост, който е оригинален, смешен или забавен. Или нещо друго, каквото там би трябвало да е всеки един уважаващ себе си пост.

Има ли проблем? Аз мисля, че няма. Ако някой иска пост всеки ден, да седне и да си го напише.

И не се ядосвайте, че нямам постове всеки ден. Животът е прекрасен. Това е.

Точка.




**
P.S. И този пост не съм го писала аз. Т.е. помолих да ми го напишат.