А ти, гражданино Иванов, какво правиш за децата?

Всички знаем много добре, че времето на благотворителните инициативи за децата е покрай Коледа и понякога на Великден, чат-пат и на 1-ви юни. Толкова. Три пъти в годината благотворителност и добро отношение стигат. Много хора разбират благотворителността и по доста странен начин. Даваш си лептата от 2-5-10 лева и след това цяла година съвестта ти спи спокойно. Защото вече си платил за спокойствието и мира на духа. Направил си добро дело и можеш да продължиш да пробиваш дупки в морето на ежедневието.

Тц. Благотворителността не е петте лева, които отделяте. Благотворителността трябва да се постоянно действие и не е задължително свързана с отделянето на пари. Замислете се за семантиката на самата дума. Би трябвало да означава "благо дело".

Децата, всички ще се съгласят, са бъдещето на всяка нация. И нямам предвид единствено децата в неравностойно положение. Всички деца имат нужда от материална обезпеченост, това е ясно. Но това, което забравяме най-често, е, че децата имат нужда от топло отношение и обич.

Знам какво ще кажат скептиците - "който си е правил деца, да си ги обича". Да, аз си обичам моето дете, но нямам против да помогна и на децата, за които обикновено се сещаме само по празници. Въпреки че нямам време, въпреки че не мога да отделя кой знае какви пари. Варианти да помогнеш винаги има. Оправдания да не направиш нещо също. Затворени в собствената си егоцентрична точка обаче, сме гениални на измислянето на оправдания защо нещо не може да се направи. Препоръчвам гениалността на оправданията да се обърне към търсенето на начини нещо да се случи.

Защото всеки човек има нужда всеки ден от една усмивка, една целувка и една прегръдка. А децата дори от повече.

Знам, че заедно можем повече и затова подкрепям с две ръце тази ИНИЦИАТИВА. А ти, гражданино, си помисли какво можеш да направиш за децата.