Контра: Мъж в магазина

Понеже все жените сме криви и нещата ги правим по смешния начин, се сетих за няколко случки в магазина.

Пращам го да пазарува. Със списък. Не че не е ясно какво трябва да се купи. Сещам се обаче, че съм забравила нещо в списъка и му звъня по телефона да допълня. Захар, например. За кафето. Връща се. Почти примерно изпълнил списъка като изключим точка 9, която твърди, че не е разчел. Като че ли за пръв път ме вижда как пиша. И като че ли не е чел списъка пред мен. Захар също няма. Забравил е. Защото е мислил как ще свърши онзи мач докато е пазарувал. По този повод му се налага да пропусне началото на същия мач, защото трябва да се върне до магазина за захар и точка 9.

Следващия път ще пазаруваме заедно.

Не ходете с мъжа в големи магазини, където има прекомерен избор. Като Метро и Била. Действам си аз по количкопълненето и в един момент го загубвам от поглед. Търся, търся и го намирам полузаспал пред щанда с бонбони. Пакетирани. 28 вида лукчета. Приплъзвам се бавно към него и го гледам още 5 минути как чете опаковките една след друга. Питам го: "Спиш ли?" А той: "Не, избирам." Не мога да разбера какво има да му избираш на лукчетата, всички са еднакви. By the way - същите внимателно избрани още стоят вкъщи. Не са отваряни.

Отказвам се от съвместно пазаруване, особено като е в сънено настроение.

Ще пазарува по инструкции на път за вкъщи. Обажда ми се. Пита какво да донесе. Обикновено отговарям "себе си". Че не е много сигурно дали ще намери пътя. Понякога се обърква и се губи. И все пак настоява да купи нещо. Казвам:
- Нещо за вечеря.
- Какво?
- Месо, супа, спагети, мляко, кашкавал, яйца... - оставям отворено изброяването, за да може да си избере.
- Добре, а какво ще ядем?
- ?!

Много е трудно да избереш. Дами, моля Ви не товарете мъжете с такива сложни задачи като избор на вечерята. Най-малкото защото ще ви се наложи да правите импровизации от несъвместими неща. Като някакъв микс между бозата, която по принцип не пиете и карфиола, който също не го ядете.