Колко бакшиш трябва да дам на бакшиша?

Винаги съм смятала, че бакшиша, който оставям на сервитьорката, бармана, в таксито и прочее е въпрос на лична преценка от моя страна.

Днес обаче един нагъл представител на таксиметровите шофьори се опита да ме убеди, че това изобщо не е така. При сметка от 3,05 му дадох 10,50 като според мен се подразбираше, че трябва да ми върне 7 лева. Той обаче ми върна 6 лв. и петдесетте стотинки. Това правеше левче бакшиш на сметка от 3. Не съм дребнава и не съм за един лев, обаче се вбесих. Започнах да му обяснявам колко трябва да върне. А той ми каза съвсем невъзмутимо, че си хваща 4 лв. И точка.

Дръпнах аз една реч в таксито за размера на бакшиша и как аз решавам колко да му оставя и дали изобщо да му оставя. В крайна сметка – естествено той кандиса на моя акъл, защото нямаше къде да ходи, обаче като излизах от колата ме гледаше все едно съм последния циция в София. Освен това тръгна с мръсна газ, давайки леко назад, от където аз всъщност бях тръгнала да пресичам. Мамка му. Щеше да ме сгази, защото не съм му дала „полагащия” му се според него бакшиш, а само толкова колкото аз съм преценила!?!

Не се присъединих към онази кампания „Без бакшиш”, защото ми се видя тъпо да прецаквам и таксиметрови, които нямаха никаква вина за създалото се настроение, пък и си вършат добре работата. Е днес си мисля, че трябваше. Поне на някой да го направя. Защото има такива, които заслужават.

Продължавам да поддържам мнението си, че бакшиш се дава не защото си задължен от някакво неписано правило да оставиш от 10 до 30 %. А защото са ти оказали услуга, която те удовлетворява. Изпълнили са изискванията ти като клиент. И ти си останал доволен. Бакшишът е това – израз на благодарност за добре свършената работа.

Въпреки че взех да си мисля, че на него това си му е работата. Т.е. той трябва да я свърши по принцип добре, а не ако иска – и когато прояви желание – да го възнаградя допълнително, че все пак е благоволил да го направи.

Ама че сбъркани схващания имаме за услугите. Излиза, че той смята, че аз съм му длъжна. Защото той едва ли не ми прави услуга като ме кара на работа.

Е, аз пък мисля, че не ми прави услуга, а аз си купувам превоза до офиса. И толкова. Бакшиши на такива нацупени, мръсни, миризливи коли - вече йок.