Безсилието на европейските ни платформи

Продължавам с политиката, не за друго, ами защото само след два дни е денят за размисъл, в който уж всеки трябва да реши дали да гласува или не и ако да – за кого. Логично не чакам последния ден, а както вече казах, сравнявам платформите на отделните участници.

Откривам леко изненадващи, понякога стряскащи, че дори и неизпълними обещания – често просто въздух под налягане, целящ да върже малко повече избиратели, които избират по симпатии, а не по реализъм в платформите.

Започвам с най-абсурдното, поне според мен. Атака са против приемането на Турция в ЕС. Целенасоченото и тъпо заиграване със страха от турската инвазия вече премина отдавна от мода. Ако някога Турция се модернизира и изпълни редицата изисквания за членство в ЕС, това ще означава, че са поработили здраво и заслужават да бъдат възнаградени за усилията си. Второто против при Атака е „отнемане на суверенитета на националните правителства и парламенти”. ЕС е една доста демократична структура, която не заличава идентичността на отделните нации и политиката на техните правителства. Така че в никакъв случай не може да се говори за отнемане на какъвто и да е суверенитет. Отново се използва страха на хората от това, което не познават. Видите ли – ЕС е едно голямо зло и ще ни вземат и парцалките вътре, „българче да се наричаш” ще бъде забранено и прочее. Като цяло не знам защо Атака участват в евроизборите, при условие че между редовете им личи, че почти отричат ЕС като идея.

Лека безидейност и немощност лъха и от програмата на ГЕРБ. Всъщност точно програма така и не открих на нито един от двата им сайта, затова ползвам общата им платформа. Основните им цели са „развиване и утвърждаване на гражданското общество във връзка с европейското развитие и благоденствие на Република България” и „поддържане на висок обществен престиж и насърчаване на гражданите при осъществяване на инициативи, които да бъдат в помощ на европейското развитие и благоденствие на България”. И двете цели ми звучат като пълна демагогия, думи, зад които може да се крие абсолютно всичко и в същото време – съвсем нищо. Принципно единствено мога да ги поздравя, че така са си изградили платформата, че каквото и да сътворят, все ще могат да кажат, че са изпълнили целите си. Което пък мен не ме устройва, защото искам да виждам конкретика в една платформа, или с други думи като ми кажат, че утре ще е слънчево, наистина да е слънчево.

Пирончето в платформата им е „предприемане, оказване на подкрепа и развиване на всички подходящи инициативи за правно, образователно, административно, психологическо, икономическо съдействие по отношение на гражданите.” Благодаря! Психологическото съдействие определено ще ни става все по-нужно и нужно. [sic?!]

С лишена от реализъм програма се отличават и ДСБ. Една от целите е „преминаване на българските граждани без граничен контрол в страните-членки на ЕС”. Всъщност май никой не е разбрал, че от 1-ви януари минаваме на облекчен режим през всички граници на ЕС, но липса на граничен контрол няма където и да било, все по някакъв начин трябва да се отбелязва преминаването на хората от държава в държава. Защото държавите все пак съществуват. Според същата програма трябва да се гарантират достъпни цени на руските енергийни ресурси. Интересно как обаче. Всеизвестен факт е, че Русия се върти дори в международните спогодби точно както й изнася и никой не може да я накара дори да ги спазва. Просто защото не е част от сложната структура на ЕС и няма да бъде. Та заиграването с руската карта е излишно. Иска се също „ЕП да осъди комунизма”. И какво като го осъди? Явно в ДСБ още ги гони „призрака на комунизма”, а иначе отдавна вече всички го изживяхме. Посланието избива на „изберете нас, за да не се върне комунизма”. Спокойно, мили хора – това е като страха от Турция (която според същата програма определя политиката в България) – а комунизма няма как да се върне, нито пък Турция може да диктува българската политика.

…/…

Следва продължение