Моята нова любов

Имам нова любов.

Ако кажа, че съм влюбена почти до полуда… Ако кажа, че сутрин се събуждам и тази любов ми е първата мисъл… През деня работя и нямам търпение да дойде края на работния ден, за да бъда пак с любовта… Когато трябва да измина дори и няколко метра, пак искам да бъде с любовта. Не искам да се разделяме. Прекарах уикенда с нея, беше невероятно … Обзела ме е до такава степен, че сега, събуждайки се, всяко мускулче ме боли, но се усмихвам щастливо и пак ще потъна в нея… За мъничко, преди началото на работния ден.

Имам нова любов. Питате каква е на цвят? Червена. С малко сребристо. XL размер. Стомана и алуминий. Кожена седалка. С мигащ стоп отзад. Новата ми любов е един велосипед.

С новата любов ходим заедно на работа и с нея се връщам. През уикенда обиколихме половин София. Защото на две колела е много по-лесно и далеч по-приятно отколкото на два крака или на четири колела. Полежахме на една полянка под слънцето. Заради нея изпих минимум 10 литра вода. Катерехме баири (ах, тези баири! – какъв зор първия ден). Спускахме се надолу, с бясна скорост. От мен да знаете – всяко спускане си заслужава и най-върлото катерене. Скоростта, вятъра в ушите, бързото движение на дърветата покрай теб, преминавах като вихър през листата. Незабравимо!

Мислите, че е опасно? Ами има такъв елемент. За последните пет дни се опитаха да ме сгазят само десетина пъти. Лошо няма. Знаех си, че шофьорите на четири колела централно им тропат нервите.

Ако сте шофьор и четете това, замислете се. Ако сте на кръстовище, ще завивате наляво и срещу вас има велосипедист, който продължава направо, в никакъв случай не се опитвайте да завиете пред мен. Ускорението на един велосипедист от място по права линия е чудовищно. Не можете да се мерите с мен. Просто защото ускорявам по-бързо дори от най-хубавата кола. Поне първите 5-10 метра. На два пъти двама галфони се навряха в насрещната лента, защото подцениха ускорението на велосипедиста.

Иска ми се да помоля и всички пешеходци да не се крият между колите и да изскачат на улицата от засада. Вярвайте ми, адски ми е неприятно да бия рязко спирачките. Освен това, ако някога не успея да спра и за да Ви запазя цели, трябва да се мушна под някоя кола, със сигурност няма да го направя. Просто ще усетите как 15-килограмовия велосипед с четири пъти по-тежката велосипедистка, движеща се с поне 20-25 км/час се стоварва върху Вас. И ако мислите, че от това няма да Ви заболи, бъркате жестоко. Който не е газен от колело, той не знае.

Моята нова любов… с уникалното усещане за свобода на движението и бързина на придвижването. Темата със сигурност ще бъде продължена.

P.S. Ако има други луди с велосипеди, които няма с кого да връткат, да се обадят.

P.P.S. Специален поздрав за monnio и dinka.