Жените сме турбо кучки

Без увод.

Смятаме, че опаковката продава. Това безспорно е вярно в бизнеса. Купувачът се хвърля на по-добре опакованото, по-лъскавото, по-добре рекламираното.

В женски план – хубаво тяло, сладка физиономия, псевдо-интелигентност, опит да разбереш Неговите интереси и да се припокриеш някак с тях.

Как?

Усилия за поддържане на фигурата, бюджет за козметика и грим, чат-пат диета, четеш каквото трябва, за да си информирана. Ако нещо ти липсва – се набавя в движение.

Твърдим, че знаем какво искаме. А всъщност изобщо не е вярно. Защото в мига, в който получим исканото, вече искаме нещо друго.

Твърдим, че искаме да ни уважават. Друг път – просто искаме да не ни противоречат на противоречивите искания.

Твърдим, че искаме да ни обичат. Мда. Но какво? Опаковката или това, което е вътре в нас? Любовта при мъжа – казват – че започва от очите (има и версия за стомаха). А къде отиват душата и сърцето? Ако любовта е духовно преживяване, тогава външния вид няма връзка с нея. Просто харесваме с очите. А привличането няма общо с любовта, а само с инстинктите за плътска наслада.

В пристъпи на ярост твърдим, че можем да оживеем и без мъже. Което не е вярно. Това, че си сменям сама бушоните и си нося успешно покупките, изобщо не значи, че предпочитам да го правя. И ако беше вярно, че жените могат да оживеят без мъже, нямаше да се хвърлят за едното такова като луди да правят опаковката лъскава.

И понеже рядко се оказва, че това, което тя е спечелила, е това, което е искала; или пък вече не го иска, продължава въртележката отново.

Ама че сбъркана работа.



P.S. Породено от поста на Радалия, споменаващ женското поведение в сайтовете за запознанства.