От работа спомени няма

До една по-млада възраст обикновено казваме, че от сън спомени няма. После като се навъртят годинките, хич не ни пука, че сън спомени не прави, ами послушно се отправяме в леглото, когато клепачите започнат да тежат.

Аз пък твърдя, че от работа спомени няма. Започвам в 9 сутрин и често свършвам след 7 вечерта. Понякога (повече от веднъж седмично) се налага работното време да продължи и след това. Понякога ставам сутрин в 4, за да започна работния ден. Понякога работа и през уикендите. Ако взема да смятам, ми се събират средно 60 работни часа седмично. Което май е доста. Често си мисля, че ако работех с това темпо нейде в „нормална” държава, вече щях да съм милиардер. Сега обаче се задоволявам само с милионите … мисли и щуротии в главата ми :-Р

Та при 60 часа работа и примерно 50 часа сън плюс още 14 часа път плюс още 10 часа за храна и примерно 5 часа за пазаруване, излиза, че ми остава малко повече от денонощие за всичко останало – приятели, активна почивка, мързелуване… да не говорим да отида на онова място, за което се каня от сто години.

И при условие, че часовете работа и свързаните с тях допълнително часове за придвижване и връщане от работа са почти един път и половина спрямо часовете за сън, излиза, че не от сън спомен няма, ами работата ми пречи да събирам спомени.

И все пак … да се върна на милионите, т.е. милиардите. Не ги искам. Защото нямам време да си ги харча.

И понеже днес е шестия работен ден тази седмица, ще съм

"Image

Иначе ме блазни мисълта да мина из офиса и от засада да направя това:

"Image

И после ми обяснявайте, че от работа има спомени. Не ми се работи днес и това е.