Нападната и ограбена, май и пребита

Поне така се чувствам от вчера.

Всичко ме боли. Всяка костица и мускулче по тялото. Дори не подозирах, че на някой места имам мускули. Но явно имам, защото ме болят. Движа се като робокоп. Така сковано ми е всичко. А главата, как ме боли само! Няма такава глава. С удоволствие я сменям за няколко дни. Или поне докато спре да боли.

Не я искам таз мойта глава в момента и заради друго. Постоянно се отнася нейде в дебрите на полусъня. Сякаш мислите ми плуват в пространството на нищото. А това нищо – уверявам ви – е много горещо. Направо жегата те залива от всички страни. А после ти става зверски студено. Започваш да се тресеш от мраз и да търсиш в тъмното още дрехи, още завивки, мислиш си, че някой е изключил завинаги отоплението, но не е. Просто е студ и мраз. Почти без надежда.

После заспиваш. Сънуваш това горещото. Или студеното. В един момент идва водата. Като порой. Спя и си мисля, че сигурно съм се удавила. Толкова е мокро всичко около мен.

Няма ми я усмивката. Ограбиха ми я. Няма ми я жизнерадостта. Няма ги отривистите движения. Няма ми го желанието да скоча и да тръгна да крача напред-назад по другари или магазини. Нямам желание и кафе да пия. За цигара да не говорим. Нямам апетит. Вчера и желание да драсна пет реда нямах. Всичко ми ограбиха…

Просто ме нападна грипа. Или някаква коварна настинка, която се прави на грип. Лапам тука едни илачи и си мисля, че при следващото събуждане трябва да съм по-добре. А все не ставам. Отивам да си легна пак.