Чакрата на любовта

Признавам си, не съм наясно точно какво е чакра. Представям си, че е някаква виртуална точка в пространството на тялото, в която се съсредоточава някаква енергия. Всъщност какво точно е чакра изобщо не е важно.

Любовта. Също никой не знае точно какво е. Колкото хора попитате, всеки ще даде различно описание и определение. Любовта е емоцията, която е подложена на най-много опити да бъде описана, нарисувана, облечена в стихове, анализирана и разчленена на съставките си. Ако имаше рецепта за любов, това щеше да е най-продавания продукт. Но няма.

Любовта се ражда от въздуха. Просто се случва да срещнеш една душа и усещаш, че това е тя. Любовта, казват, минава през очите на жената или през стомаха на мъжа. Няма такова нещо. Любовта минава през главата и влиза в сърцето. Или обратното минава през сърцето и влиза в главата. Любовта е онова нещо, което превзема всяка мозъчна клетка и всяка фибра от тялото ти. Любовта е онова нещо, което накара две сълзи да се отронят по лицето ми в прегръдката на любимия. Сълзи от щастие и още нещо…

Чакрата на любовта ли? Това съм аз. Всичко в мен. Изпълнено с обич до краен предел.

Понякога се питам защо ми се дава толкова обич. Отговор всъщност не търся. Знам, че любовта ми е дадена, за да направя един човек щастлив. И понякога успявам. Тогава съм истински щастлива. В най-топлата усмивка, в най-милата прегръдка, в най-нежните очи. Просто се разтварям в емоцията и в Него.

За любовта не е нужно да се говори многословно, любовта е в споделеното мълчание, изпълнено с нежност. Мълчанието, в което губиш думите нейде между „Обичам те” и „Обичам те”.