Човекът е най-странното животно, което можете да срещнете по тези земи. Правени са всевъзможни опити да бъде изучен, проучен, обяснен... но успехът на всеки опит е толкова условен, колкото условни си остават и хората. Все пак човекът е човек, когато... не се губи по пътя.

петък, 29 декември 2006 г.

Когато той си отиде … - 2

Ами животът си тече и не се смущава от твоите драми : ))



1. Пускаш нещо весело – латино примерно – и си тананикаш и танцуваш. Или си пускаш любимата банда, която той така или иначе не харесваше и никога не слушахте заедно. И пак си пееш с пълен глас.



2. Обаждаш се на няколко стари приятели/приятелки, които той не е харесвал, за да се видите по старому. Това включва купон до късно, защото не ти се налага да обясняваш защо си се прибрала късно. А може и изобщо да не се прибереш – нали къщата е празна все пак?!



3. Правиш си новата прическа, която той никога не е одобрявал. Може и руса да станеш, може и къдрава : ) Може и на кичури.



4. Спокойно си ходиш гола вкъщи без да те смущава погледа му на неодобрение или похотливо одобрение.



5. Сутрин се събуждаш и си пиеш кафето с часове (ако ги имаш), можеш да се гримираш 3 часа без да те питат „За де се гласиш са?” Може и списания да си четеш, а може и просто да початиш с непознати.



6. Не ти се налага да гледаш всички мачове от първа, втора и пета дивизия / лига / серия / група на Испания / Англия / Италия / Германия и който още там тича по топката.



7. Вече не е нужно да правиш и салата на вечеря. Може и без да готвиш всъщност вече.



8. Не се налага да събираш дрехи от всички краища на къщата и да се чудиш как са се озовали там.



9. Никой не те пита „Къде ми е… тениската, чорапите, боксерите… мозъка?”



10. Всъщност спокойно се наслаждаваш на свободата си… И се усмихваш на всеки следващ ден, защото собственото щастие – колкото и егоистично да звучи – е неизмеримо.



Извинете ме за предходния постинг – нещо се бях вкиснала по стари истории. Аз съм усмихнат лимон все пак : ))

Няма коментари: