Връзка с женен мъж или неподходящите случки в любовта

Провокирано от случка с приятелка, която имаше неблагоразумието да се люби с женен мъж.



Какво е любовта? Безспорно нежно чувство, което те изпълва от край до край, до върховете на пръстите ти, в стил Wonderful Tonight на Clapton… Всичко става прекрасно, неземно, летящо, облачно-пухкаво, или просто – любовно-опияняващо.



Хубаво е, когато въпросното неописуемо чувство е споделено с еднаква реципрочност между двама души, защото в противен случай говорим за несподелени мечти.



Но, за да бъде еднакво реципрочно, е желателно двете страни във въпросната конфигурация (няма математическа фигура с две страни май) да бъдат еднакво свободни и необременени от други фактори, за да се впуснат в чувствата си.



Какво обаче се случва, ако конфигурацията си е истински математическа в стил „триъгълник” или защо не някакъв „четириъгълник”? Е това вече не го разбирам. Тя – малка тъпа гъска – която просто се разтапя като й обърнат повече внимание, но не знае още какво иска от живота. Той – улегнал, нежен мачо, интелигентен и възпитан, знае какво иска, пък и май знае как да го постигне. И ето вселените се срещат, сблъскват, комбинират и се получава онова неописуемото или поне едно хубаво безвремие в леглото…



НО!



Прекрасният принц всъщност си има принцеса, пардон, кралица на трона нейде в неговия палат, и принцески и принцове, с майка – въпросната кралица. Той навежда тъжно глава и разказва колко труден е живота му, затворен в оковите на палата, с кралицата, която неразбиращо не го обича и не му дава онази топлина и разбиране, които той е тръгнал на сив кон да търси по света (чатовете, срещите, кафенетата, където и да е)… И малката тъпа гъска, зяпнала като бебе, което учудено открива света, лапа въдицата, мислейки си: „Аз мога всичко да му дам!” Не само го мисли, ами си го предлага, а той нали това търси, го взема смело, без да се замисли, че когато ти дават нещо такова, всъщност получаваш част от човека. Да проявиш нежност към някой и да я изразиш, независимо как, е просто проява на изключително вътрешно разголване… ти даваш душата си като подарък, без да искаш нищо в замяна.



Любовта обаче е странно чувство, то изисква и налага, гризе те дали и ти получаваш еднаквото количество, което да подхранва твоето… и като се замислиш, че принцът е твой 2 пъти по три часа седмично, се замисляш за това ли се бориш? За капка внимание в безвремието?! Или си се оказваш самодостатъчен?!



Решение няма, но момичета, моля ви, не се влюбвайте в женени мъже, а дори и да го направите, бягайте докато е време, по-добре да се помъчите по несподелена любов седмица-две, отколкото да се измъчвате месеци с полу-споделеното време, през което ви разказват как растат децата (те не са виновни де), какви семейни драми текат и колко е лошо да ти е хубаво у дома :)