Дивият гълъб - 1

Сън или реалност?

Това съм аз – видимо в летеж в дълбокото синьо небе. Не мога да кажа дали сънувам или съм буден. Брулещ вятър се блъска в крилото ми – духът ми се рее и тялото ми е мощно и силно. Светлината на утрото изглежда безкрайна и слънцето грее ярко и красиво над света. Толкова красота! Изкачвам се още по-високо, душата се рее по-надалеч.

Ягодовите полета изчезнаха от погледа ми и света внезапно се разкри пред мен по-широк, като дебел син килим. Това е страната на чудесата, която никога преди това не съм виждал. Обичам това място, така като обичам родното си място – с цялото си сърце – всичко е толкова красиво под крилете ми.

Сега отдолу се появиха къщите, заедно с живи, движещи се същества – това трябва да са хората, които мама ме предупреди да избягвам. Вероятно майка ми е изкуфяла вече. Те не изглеждат опасни – как може тези същества, които пълзят толкова бавно по земята – да са по-силни от нас, птиците, които се реем в небесата?!

Вероятно греша, но те не изглеждат толкова ужасяващи. Майка ми винаги ми е казвала, че човеците са коварни, нечестни създания, които непрекъснато се опитват да ни уловят и поставят в кафези. Как може такова нещо? Вероятно не съм достатъчно умен, за да проумея това. Внезапно ме обзе желанието да видя и опозная тези хора, затова полетях по-ниско като пикирах над тях, за да видя всичко по-ясно. А майка ми винаги ми казваше: "Триковете на човеците са множество, техните лъжи са скрити в коремите им; винаги се пази."

Внезапно осъзнах, че искам да видя тези лъжи на човеците. Как могат да ги крият в коремите си? Беше ми невъзможно да разбера.
Спускането – историята започва


Спуснах се плавно като кръжах във въздуха над селището. Нещата долу сега се виждаха съвсем ясно. Мога да видя хората, стадата им, пилетата и много други неща, които никога не съм виждал досега. Група гълъби лети наблизо, а други гълъби са кацнали на клона на едно дърво.

Спуснах се долу, за да се присъединя към разговора им – или пък за да си почина? Не си спомням точно защо сега. Чувствата ми по това време бяха доста объркани. Но исках много да узная повече за живота им.

- От къде си? – ме попита един гълъб. Той е по-възрастен от останалите, но не мога да кажа със сигурност дали е водачът на групата. Както и да е, не съм от тази група, затова положението му не е толкова важно за мен. И затова отговорих просто – Аз съм от ягодовия пасаж.

- Чух за това място от дядо ми – нашите предшественици са дошли също от там – отговори той. – Но мислех, че е доста далеч и че отнема месеци да се долети от там. Ние не можем да летим толкова. Вероятно си се загубил?

Толкова ли е стар, че да не може да прелети това малко разстояние за няколко дни както аз направих? Вероятно е доста по-възрастен отколкото изглежда – или вероятно си мисли за друг ягодов пасаж. Ако дядо му е дошъл от същото място, ние можеше и да сме роднини дори. Отговорих му:

- Те съм се загубил – упражнявах се да летя и дойдох тук нарочно. Летях няколко дни, но не съм ял нищо откакто тръгнах от дома.
Какво е душата?

Старият гълъб ме погледна учуден: - Ти трябва да си див гълъб – каза той учуден. – Всички казват, че ние не сме толкова смели като вас, не мислим по-далеч от клоните, на които почиваме и клетките, в които спим. Винаги съм живял тук и не съм отивал по-далеч от района – пък и защо ми е? Тук си имам клон за почивка и клетка за сън и всичко е направено за мен. Защо да отивам там – за да страдам? Освен това съм женен. Имам семейство. Пък и къде да отида? Стопанинът ми се грижи добре за мен – завърши той като малко наду перушината си.

- Чувал съм някои да казват, че човеците са ужасни – отговорих му, - Казват, че ако човеците ни хванат, ще поробят душите ни. Вярно ли е това?

- Душа? Какво е душа, дядо? – попита едно малко гълъбче, което седеше зад мен. Аз замръзнах в недоумение, че то не знаеше тази дума, не знаеше какво е душа. На какво учат тези гълъби децата си? Да живеят без душа, без да разбират какво е душата, е безсмислено. Да имаш душа, свобода – тези неща не могат да се купят или получат като подарък; те не се постигат и чрез молитва дори.

Свободата на душата – чувствах – е решаваща за тези жалостиви гълъби. Без нея – животът е безсмислен, а както изглеждаше – те не бяха чували тази дума.

Старият гълъб докосна челото на внучето си и каза:

- Не зная какво е душата. Веднъж чух думата от дядо ми, който пък я беше чул от неговия прадядо. И вероятно той пък я знаеше от прапрадядо си. Моят дядо понякога казваше, че „ние гълъбите сме изгубили душите си отдавна” и вероятно това е душата, която този див гълъб спомена сега – и днес ние не притежаваме дори и сянка от душата.

Старият гълъб се обърна към мен и ме попита:

- Кажи ми, дете, знаеш ли какво е душата?